На тази дата през 1995 години Хърватия започва операция Буря и отвоюва окупираните си територии от Сърбия
Операция „ Буря “ е огромна военна интервенция, осъществена през лятото на 1995 г. от Хърватия.
Целта на интервенцията е завладяване на териториите на Централна Хърватия, които са били под контрола на сръбските сили. Официално интервенцията продължава 4 дни и приключва с унищожаването на Република Сръбска Крайна.
През януари 1992 година се подписва съглашение сред президента на Хърватия Франьо Туджман и президента на Сърбия Слободан Милошевич. Споразумението е за спиране на стрелбата сред хърватската войска и сърбите в Хърватия, които получават поддръжка от Югославската национална войска. Конфликтът се развива в Крайна в Източна Хърватия, където болшинство са сърбите. Прекъсване на стрелбата дава време на хърватската армия да се приготви по-добре за идната борба.
През следвщите 3 години хърватската армия организира единствено дребни несполучливи интервенции. Изключение е интервенция „ Медачки джеп “ през септември 1993 г., когато хърватските сили опустошават дребна област в планините на Лика, което провокира интернационален случай.
Хърватия играе значима роля в Западна Босна и Херцеговина, където дружно с босненските хървати се бори срещу босненските сърби.
През 1995 г. военната мощ на хърватските и босненските сърби доста отслабва. Загубват въздействието на Белград, отхвърлят помощта на Милошевич. Нямат опция да възобновяват запасите си от оръжие. Вътрешно-политическото управление е разединено. Войската на сърбите е доста по-малобройна.
От друга страна хърватската армия доста се ускорява. Има ново и доста по-добро оръжие въпреки ембаргото за импорт на оръжие. Също по този начин има тактическо преимущество, основно в информационните връзки, за разлика от своите съперници.
През лятото на 1995 година хърватските и босненските сили се сплотяват и заемат стратегически значимите босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар. Това пресича канала за доставяне на хърватските сърби. Започва блокада на град Книн от 3 страни. Голяма част от популацията от тези региони е трябвало да напусне своите къщи и да замине за Република Сръбска в Босна или за СР Югославия.
На 4 август американските въздушни сили бомбардират 2 радара на хърватските сърби няколко часа преди започването на интервенция „ Олуя “. Това деяние още повече деморализира сърбите. На 5 август хърватските 4-та и 7-а дивизия пробиват сръбския фронт и напълно скоро заемат Книн и по-голямата част от Далмация.
До 6 август 1-ва хърватска дивизия доближава границата с Босна и Херцеговина, където се среща с босненските сили от Западна Босна. Сърбите оказват опозиция само към град Глин (южно от Сисак).
Вечерта на 7 август операцията публично завършва, тъй като по-голяма част от границата с Босна е под контрола на Хърватия. Останалите сръбски дивизии се предават през идващите няколко дни.
На 11 август хърватското Министерство на здравеопазването афишира публични данни за жертвите, дадени от хърватска страна: 174 убити и 1430 ранени. 560 боеца умират от сръбска страна.
Последствия
След тази интервенция самопровъзгласилата се и непризната Република Сръбска Крайна (1991–1995) престава да съществува. Голяма част от сърбите са прогонени, като броят на бежанците се пресмята сред 150 000 и 200 000 души.
Военни закононарушения
Убийство на почти 500 до 700 цивилни (според хърватски източници); сръбските източници сочат най-малко 1200 души. Отделно бежанците от сръбското население на Хърватия са 150 000 до към 200 000. Главен обвинен е генерал Анте Готовина.
Целта на интервенцията е завладяване на териториите на Централна Хърватия, които са били под контрола на сръбските сили. Официално интервенцията продължава 4 дни и приключва с унищожаването на Република Сръбска Крайна.
През януари 1992 година се подписва съглашение сред президента на Хърватия Франьо Туджман и президента на Сърбия Слободан Милошевич. Споразумението е за спиране на стрелбата сред хърватската войска и сърбите в Хърватия, които получават поддръжка от Югославската национална войска. Конфликтът се развива в Крайна в Източна Хърватия, където болшинство са сърбите. Прекъсване на стрелбата дава време на хърватската армия да се приготви по-добре за идната борба.
През следвщите 3 години хърватската армия организира единствено дребни несполучливи интервенции. Изключение е интервенция „ Медачки джеп “ през септември 1993 г., когато хърватските сили опустошават дребна област в планините на Лика, което провокира интернационален случай.
Хърватия играе значима роля в Западна Босна и Херцеговина, където дружно с босненските хървати се бори срещу босненските сърби.
През 1995 г. военната мощ на хърватските и босненските сърби доста отслабва. Загубват въздействието на Белград, отхвърлят помощта на Милошевич. Нямат опция да възобновяват запасите си от оръжие. Вътрешно-политическото управление е разединено. Войската на сърбите е доста по-малобройна.
От друга страна хърватската армия доста се ускорява. Има ново и доста по-добро оръжие въпреки ембаргото за импорт на оръжие. Също по този начин има тактическо преимущество, основно в информационните връзки, за разлика от своите съперници.
През лятото на 1995 година хърватските и босненските сили се сплотяват и заемат стратегически значимите босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар. Това пресича канала за доставяне на хърватските сърби. Започва блокада на град Книн от 3 страни. Голяма част от популацията от тези региони е трябвало да напусне своите къщи и да замине за Република Сръбска в Босна или за СР Югославия.
На 4 август американските въздушни сили бомбардират 2 радара на хърватските сърби няколко часа преди започването на интервенция „ Олуя “. Това деяние още повече деморализира сърбите. На 5 август хърватските 4-та и 7-а дивизия пробиват сръбския фронт и напълно скоро заемат Книн и по-голямата част от Далмация.
До 6 август 1-ва хърватска дивизия доближава границата с Босна и Херцеговина, където се среща с босненските сили от Западна Босна. Сърбите оказват опозиция само към град Глин (южно от Сисак).
Вечерта на 7 август операцията публично завършва, тъй като по-голяма част от границата с Босна е под контрола на Хърватия. Останалите сръбски дивизии се предават през идващите няколко дни.
На 11 август хърватското Министерство на здравеопазването афишира публични данни за жертвите, дадени от хърватска страна: 174 убити и 1430 ранени. 560 боеца умират от сръбска страна.
Последствия
След тази интервенция самопровъзгласилата се и непризната Република Сръбска Крайна (1991–1995) престава да съществува. Голяма част от сърбите са прогонени, като броят на бежанците се пресмята сред 150 000 и 200 000 души.
Военни закононарушения
Убийство на почти 500 до 700 цивилни (според хърватски източници); сръбските източници сочат най-малко 1200 души. Отделно бежанците от сръбското население на Хърватия са 150 000 до към 200 000. Главен обвинен е генерал Анте Готовина.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ